Простите неща ♥ Валери ПЕТРОВ
♥ Простите неща
Колко малоумен съм бил, че съм писал
единствено интелигентна щом имал съм мисъл,
а щом нямал съм, единствено когато
най-малко възприятие съм имал богато.
А вас – мислите, възприятията елементарни,
вас – неидващи единствено на посетители,
а извиращи в мен непрекъснато,
и умиращи в мен непрекъснато -
като „ храня се “, „ вдишвам “, „ пия “,
вас – съставящи мене самия,
вас съм считал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.
Сега почитам блестенето прикрито,
в този момент виждам по какъв начин вие, които
неразумно във времето прежно
встрани съм отхвърля повърхностно
сте се бутали скрито със лакът –
„ Как се прави на интелигентен простакът... “
И по този начин е – човек да сортира
измежду това дето в него извира,
туй което би мъдро звучало –
та това е неистина поначало.
И простете ми старите неточности,
мисли елементарни и усеща човешки –
полъх на алкохол от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна наслада от туй, че сме двама
несъзнавана любов към мама,
усет на ябълка, слънце във двора,
мисли, усеща на всичките хора.
В тези дни ново възприятие ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава. –
Да! Добре е, щом хрумне концепция,
само че не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и почтено
с мисъл остаряла и възприятие известно
да си казваш ей така, непредвзето,
туй което ти споделя сърцето...
Снимка: bulgarianhistory.org
